Stanislav Stoyanov
Member of the European Parliament · ESN · BG
“Г-н Председател, истината е, че Европейският съюз отсъства на международната сцена. Не можем просто да чакаме САЩ и Иран да се договорят в Пакистан за отварянето на проток, който задушава европейската икономика. Сигурността на гражданите зависи и от сигурността на доставките.”
“Are you aware that all scientific research and all data regarding the economy show that doing climate protection now, doing green policies now will save us big, big costs in the future that would stem from climate catastrophe? Are you aware that we are actually protecting the economy by protecting the climate?”
“Г-жо Председател, единният пазар е едно от най-забележителните достижения на Европейския съюз. Но не по-малко забележително е, че въпреки този огромен пазар, Европа губи индустриален капацитет, инвестиции и икономическа тежест, докато икономиките в Азия и Америка растат.”
“Are you aware of the fact that all scientific research and all studies regarding the economy show that people who are discriminated against are a weaker factor in the economy, so that all of what you call 'ideological policies' that the European Union is pursuing – to protect individual rights, to protect human rights – actually benefits…”
“Г-жо Председател, за десетки милиони европейци задоволяването на основни нужди става все по-трудно. По данни на Евростат за 2024 г. 21% от населението на Европейския съюз е в риск от бедност и социално изключване. В България този дял достига дори 30,3%. Ясно е, че проблемът е не само социален, но и икономически.”
“Без достъп до качествено образование, здравеопазване и реални възможности за развитие цели поколения остават обречени на бедност. Истинската социална политика започва със силна икономика и производство, подкрепа на семействата и защита на покупателната способност на гражданите.”
The complete record
Every one of 37 lines we hold for Stanislav Stoyanov, in date order, each linked to its source. Free to read, in full, without an account.
“Достъпът до критични суровини, силната индустриална база и надеждната енергийна система са основа на икономическата сигурност на Европа. За да постигнем това обаче е необходим прагматизъм във външните отношения. 3-0368-0000”
“Г-н Председател, истината е, че Европейският съюз отсъства на международната сцена. Не можем просто да чакаме САЩ и Иран да се договорят в Пакистан за отварянето на проток, който задушава европейската икономика. Сигурността на гражданите зависи и от сигурността на доставките. Последните геополитически кризи показаха колко уязвими могат да бъдат веригите на доставки на жизненоважни ресурси. Когато те бъдат прекъснати, цената се плаща от гражданите и икономиката. Трябва да подобрим транспортната свързаност, особено в Югоизточна Европа, и да намалим зависимостите от външни доставчици на стратегически суровини и стоки. Същевременно трябва да ограничим излишните регулаторни тежести и да инвестираме повече в пристанища, железопътни връзки и пътна инфраструктура. Производственият капацитет на държавите членки трябва да бъде укрепен.”
“Are you aware that all scientific research and all data regarding the economy show that doing climate protection now, doing green policies now will save us big, big costs in the future that would stem from climate catastrophe? Are you aware that we are actually protecting the economy by protecting the climate? 3-0268-0000 Станислав Стоянов (ESN), реплика по процедурата „синя карта“. – Ами реалността ви опровергава, защото всъщност икономическите резултати са много лоши, т.е. това, което казвате, не е издържано и Вие не може да спорите с реалността. Това е така. Това е самата реалност. Икономическите резултати в Европа са лоши. Имаме сериозни проблеми, които трябва да решаваме и трябва да имаме здрав разум, да сме прагматични, разумни и да подхождаме с идея за решаване на проблемите, а не да упорстваме в дадена насока. Това е моят отговор.”
“Are you aware of the fact that all scientific research and all studies regarding the economy show that people who are discriminated against are a weaker factor in the economy, so that all of what you call 'ideological policies' that the European Union is pursuing – to protect individual rights, to protect human rights – actually benefits the economy massively? 3-0266-0000 Станислав Стоянов (ESN), отговор на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта. – Всъщност аз имах предвид друго. Когато казвам, че се преследват идеологии, имах предвид, че се налагат устойчиво и упорито политики, които имат икономическа щета. Визирам част от зелените политики, които са изключително противоречиви и носят много икономически щети, не са добре обмислени и цената я плащаме всички ние. Цената я плаща бизнесът, цената я плащат гражданите.”
“Без достъп до качествено образование, здравеопазване и реални възможности за развитие цели поколения остават обречени на бедност. Истинската социална политика започва със силна икономика и производство, подкрепа на семействата и защита на покупателната способност на гражданите. Бих подкрепил всяка стратегия, която предлага реални решения на тези проблеми. (Ораторът приема да отговори на въпрос „синя карта“) 3-0265-0000 Lukas Sieper (Renew), blue-card question. – Thank you, colleague, for accepting the blue card. I guess when you talk about the EU supporting ideologies, you mean stuff like identity rights, protection of LGBTQI+ persons, etc.”
“Г-жо Председател, за десетки милиони европейци задоволяването на основни нужди става все по-трудно. По данни на Евростат за 2024 г. 21% от населението на Европейския съюз е в риск от бедност и социално изключване. В България този дял достига дори 30,3%. Ясно е, че проблемът е не само социален, но и икономически. Твърде дълго Европейският съюз следва погрешни приоритети и идеологии, вместо да поставя благосъстоянието на гражданите на водещо място. Не можем да имаме добра социална политика с отслабваща икономика. Бюрокрацията, свръх регулацията, скъпата енергия, липсата на евтини ресурси, санкциите, слабите инвестиции и ниската производителност са част от причините за икономическите проблеми и задълбочаването на бедността. Равният достъп до основни услуги трябва да бъде гарантиран.”
“Европейският капитал трябва да служи на европейската икономика, индустрия и технологии. Време е Европейският съюз отново да постави конкурентноспособността в производството и икономическия растеж в центъра на своята политика. 3-0075-0000”
“Г-жо Председател, единният пазар е едно от най-забележителните достижения на Европейския съюз. Но не по-малко забележително е, че въпреки този огромен пазар, Европа губи индустриален капацитет, инвестиции и икономическа тежест, докато икономиките в Азия и Америка растат. Имаме нужда от по-малко идеология и повече прагматизъм, от ясна стратегия за конкурентноспособност, индустрия и иновации. Без силна икономика обричаме европейците на нисък стандарт на живот. Европейският бизнес има нужда от нещо много просто – сигурност и предвидимост. Вместо това години наред получаваше безкрайни регулации и непрекъснато променящи се правила. Тежестта не е еднаква за всички. Малките предприятия прекарват повече време в попълване на документи, отколкото в производство и инвестиции. Големите корпорации могат да си позволят армии от консултанти.”
“Важно е поне парите на европейския данъкоплатец да остават в европейската икономика. Крайно време е за здрав разум и трайни решения. 3-0079-0000”
“Г-жо Председател, кризата в Близкия изток отново ни показа колко уязвим е Европейският съюз, вследствие на вземаните с години недалновидни и идеологически мотивирани решения. Високите цени на енергийните ресурси задушават индустриите. Проблемите с цените и наличността на торове поставят фермерите под натиск. Страните износителки на енергийни ресурси и торове са малко на брой, едни се намират в близост до активни военни зони, а с други Съюзът е в обтегнати отношения. Рискът от свиване на земеделските добиви и допълнително покачване на цените на храните е реален. Кризата трябва да бъде овладяна и най-доброто спешно решение вероятно отново ще е целево подпомагане на фермерите, за да могат те да си позволяват и без това скъпите европейски торове. Тези средства ще дойдат от джоба на данъкоплатците, те отново ще платят цената.”
“Опитите този принцип да бъде заобиколен в името на краткосрочни политически цели са недалновидни и трябва да спрат. Разширяването е ключов процес, който не бива да се използва за политическо удобство. Ако се злоупотребява с него, европейските граждани ще платят цената. 2-0419-0000”
“Г-н Председател, разширяването на Европейския съюз трябва да бъде предвидим процес, воден от ясни правила. Изпълнението на поетите ангажименти в преговорните рамки на страните кандидатки е решаващо. Присъединяването на нова страна, без да са спазени Копенхагенските критерии, ще има негативни последици за целия Съюз. Видимо е, че някои страни полагат усилия и провеждат реформи, а други се опитват да хитруват. Струва си да се отбележи, че набързо скалъпените фасадни реформи подкопават легитимността на самия процес и ще донесат щети в дългосрочен план. Забавянията в процеса на разширяване няма да се преодолеят с процедурни трикове. Член 49 от Договора за Европейския съюз ясно определя, че разширяването изисква единодушието на държавите членки.”
“Przysłuchiwałem się Pana wypowiedzi i chciałem zapytać o rzecz bardzo aktualną: Bułgaria przyjęła euro bardzo niedawno. Czy przyjęcie euro poprawi nierówności społeczne czy zwiększy nierówności społeczne? 4-0197-0000 Станислав Стоянов (ESN), отговор на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта. – Благодаря за въпроса. Моето мнение е, че България влезе неподготвена и прибързано в еврозоната, и аз очаквам тези социални неравенства по-скоро да се засилят. Не виждам влизането на България в еврозоната като конкурентно предимство на българската икономика спрямо останалите държави от еврозоната, а и спрямо държави като Полша, които имат своята финансова независимост и могат да я използват, както сметнат за най-добре. Така че това е моят отговор към Вас. Благодаря за въпроса. 4-0198-0000 Interventions à la demande 4-0199-0000”
“България беше присъединена въпреки сериозното обществено несъгласие и без проведен референдум. Запис на разговор, появил се в публичното пространство и съдържащ данни за договореност по отношение на критериите за еврозоната между бивш министър-председател и председателката на Европейската комисия, допълнително разклати доверието в обществото. И вместо ресурсът пълноценно да се насочи към индустрия, инфраструктура и конкурентоспособност, поемаме колективни дългове за финансиране на война без ясна стратегия и перспектива за изход. Ако продължим по този път, различията ще се задълбочават. Нужна е промяна. (Ораторът приема да отговори на въпрос „синя карта“) 4-0196-0000 Bogdan Rzońca (ECR), pytanie zadane przez podniesienie niebieskiej kartki. – Mam pytanie do Pana, bo my dyskutujemy o nierównościach społecznych.”
“Г-жо Председател, преди да даваме съвети за неравенствата по света, нека първо погледнем тези вътре в самия Европейски съюз. За икономически догонващи държави като България неравенствата са норма, доходите остават ниски, а цените на електроенергията, храната и услугите са на средноевропейски нива. Когато се включиш в общ пазар с многократно по-продуктивни икономики, резултатът е предвидим. По-силните имат технологии, мащаб и евтин капитал и разширяват пазарите си, докато местният бизнес трудно издържа. Така догонващите държави се превръщат в пазари за внос на, от една страна, и източник на работна ръка, от друга, вместо в центрове на производство с висока добавена стойност. Еврозоната не решава този проблем. Напротив, прибързаното разширяване и през главата на гражданите крие рискове.”
“За милиони европейци конкурентоспособността не е термин от доклад, тя е сметката за ток, цената на храната и решението дали да останеш в родината си. Нужна е икономика, която работи за гражданите, а не срещу тях. 3-0067-0000”
“Г-жо Председател, докладът на Марио Драги е признание за провал на досегашния модел. Европейският съюз губи конкурентоспособност, защото сам си я отнема чрез свръхрегулации, идеологически политики и централизирани сбъркани решения, откъснати от реалната икономика. За съжаление, външната политика на Европейския съюз и енергийните решения също допринасят за кризата, а тя е и демографска. В страни като България води до обезлюдяване и разрушаване на цели региони като след война. Когато икономиката е неконкурентна, хората емигрират. Вносът на работна ръка от трети страни не решава проблема, а води до необратими демографски промени. Европейският съюз трябва да спре да се самосаботира, като опрости регулациите, осигури достъпна енергия и подкрепи националните икономики.”
“Визовата политика не бива да се използва за заобикаляне на правилата. Само с ясни правила и ред можем да защитим бъдещето на Европа. Грешна миграционна политика поставя под заплаха дори самата европейска цивилизация. 3-0215-0000”
“Г-н Председател, на всички ни е ясно, че светът се променя бързо - геополитически, икономически и демографски. Именно в такива времена Европейският съюз трябва да действа решително и да защитава собствените си граждани. Възстановяването на контрола върху миграцията е въпрос на сигурност, справедливост и отговорност. Европейският съюз не може да бъде силен, ако не контролира кой влиза на негова територия, при какви условия и с каква цел. Днес сме изправени пред сериозно противоречие. Докато се насърчава трудовата миграция от трети държави, над 13 200 000 европейци са без работа по последни данни. Първият ни дълг е към собствените ни граждани. Европейският съюз трябва да подпомага и да използва вътрешния си трудов потенциал, преди да отвори вратите си. Липсата на контрол е и заплаха за вътрешната ни сигурност.”
“Госпожо Председател, решението на Европейския съвет за заем от 90 милиарда евро за Украйна ще има сериозни и дългосрочни финансови последици. То означава по-малко средства за ключови европейски политики и по-голяма тежест за държавите членки. Но проблемът не е само финансов. Това е подход, който не оставя място за активна дипломация и удължава конфликта. Когато дипломацията отсъства и говорят оръжията, цената се плаща с жертви. Разширяването е отговорен и дългосрочен ангажимент. Когато то се свежда до политически сигнал, се подкопава доверието в самия процес. Истински положителен сигнал са далновидните решения и защитата на европейския интерес на глобалната сцена. Европейският съюз не е способен да отговори на съвременните предизвикателства. Благодарение на множество грешни решения той е в обтегнати отношения с водещите световни сили.”
“По-добър момент за мир от сегашния няма да има. Нека си извлечем поука от Истанбул и подкрепим дипломатическите усилия в името на мира. 3-0072-0000”
“Г-жо Председател, вярвам, че сме в навечерието на преломен момент и дипломатическите усилия на Съединените щати и Руската федерация носят реална перспектива за мир. Желая успех на всички, които работят за прекратяване на кръвопролитието. От всички представени предложения, планът на президента Тръмп е най-реалистичен и предлага път напред. Заложеното в него премахване на санкциите е стъпка, която приветствам. Това е добър момент Европейският съюз да предприеме конструктивен подход, да действа проактивно и да подкрепи тази мярка. Мирът чрез дипломация е по-зрялата и далновидна доктрина от мира чрез сила. Никой не иска война. Мирът можеше да бъде възстановен още в Истанбул, но тази възможност бе прахосана. Тогава условията за Украйна бяха значително по-добри от днешните, а огромен брой човешки животи можеха да бъдат спасени.”
“Г-жо фон дер Лайен, ние не сме екстремисти. Ние защитаваме нашите държави, нашите избиратели, нашите семейства и нашите народи. Екстремистите сте вие, които водите Европа по пътя на войната и не търсите мира, нито просперитета. 3-0035-0000”
“Г-жо Председател, г-жо фон дер Лайен, Европейският съюз е в упадък, демографска криза, икономическа рецесия, неовладяна миграция, загуба на конкурентоспособност, липса на иновации, дипломатическа несъстоятелност. Това са само малка част от проблемите, очакващи своето решение. Комисията не само не предлага решения, а създава нови проблеми - миграционната политика и нейните пагубни ефекти върху националните държави, реакцията по време на Ковид пандемията, експериментите със Зелената сделка. След време ще говорим и за фиаското "план за превъоръжаване". Европа не е на лобистите, а на гражданите. Именно те трябва да са в центъра на всяка политика. Вашите сгрешени политики са заплаха за самата европейска цивилизация. Днес и свободата на словото е поставена под въпрос. Всеки, който мисли различно, бива заклеймяван като екстремист.”
“Само през последните две години над 50 милиарда евро износ от Европейския съюз за Китай беше засегнат, а цели сектори като автомобилната индустрия и машиностроенето губят позиции. В същото време Европейският съюз остава силно зависим от китайския внос в стратегически сектори, редкоземни елементи, батерии, промишлени компоненти. Прекъсването на тези вериги би нанесло сериозен удар върху европейската икономика. Предизвикателствата пред нас са глобални, решенията също. Нашият интерес е ясен диалог, уважение и стратегическо сътрудничество с всички големи сили. Само така ще гарантираме сигурност, стабилност и икономически растеж за Европа. 2-0025-0000”
“Г-жо Председател, срещата на върха ЕС-Китай е възможност да докажем, че в свят, раздиран от конфликти и нестабилност, диалогът остава най-силният инструмент за преодоляване на различията. Европейският съюз и Китай са две от водещите икономики с комбиниран дял от над 36% от световния брутен вътрешен продукт и търговски обмен от над 731 милиарда евро за 2024 г. Да, различия съществуват, но нерешими проблеми няма. Възможността за напредък в отношенията между Европейския съюз и Китай не бива да се пренебрегва, напротив. Днес, когато в Европа се води война, имаме нужда от разумни политики и надеждни партньорства. Санкциите се оказват контрапродуктивни, причиняват щети и на двете страни, без да решават проблемите.”
“Г-жо Комисар, присъединяването към Европейския съюз трябва да бъде заслужено с реални реформи, със зачитане на човешките права и с изпълнение на поетите ангажименти. Разширяване на всяка цена без институционална и политическа готовност ще донесе още повече нестабилност, несигурност и финансови проблеми. Недопустимо е Европейският съюз да действа под политически натиск, а още по-недопустимо е разширяването да се използва като инструмент за геополитически цели. Крайно време е да спрем с безотговорните политики и да поставим решаването на проблемите и интересите на гражданите на първо място. Категорично се противопоставям на опитите разширяването да служи за централизиране на властта, премахване на правото на вето и отслабване на националния суверенитет. Бъдещето на Европа не може да бъде диктувано от бюрокрацията.”
“Г-жо Председател, осемдесет години след края на Втората световна война трябва да си припомним най-ценния урок, който нашият континент е научил. Мирът е най-голямото постижение. Европа заплати висока цена и на два пъти бе превърната в бойно поле на световни конфликти, в които загинаха милиони. Европейският съюз бе изграден върху основите на диалога и на мира. Но днес, осем десетилетия след победата над нацизма, виждаме как грешките от миналото се повтарят и нашият континент отново е арена на война. Уроците от историята трябва да бъдат научени и грешките от миналото не бива да бъдат повтаряни. Европейският континент се нуждае от стабилен мир и той ще дойде не чрез противопоставяне, а чрез отговорна, разумна политика. Силата на Европейския съюз е да намира и да предлага решения.”
“Тук трябва да отделим значителни ресурси. Инвестирането в транспорт трябва да води към мирна и просперираща Европа. Погрешно поставените приоритети допълнително ще затруднят укрепването за този ключов сектор. 3-0363-0000”
“Г-н Председател, трансевропейската транспортна мрежа играе ключова роля за укрепването на нашите икономики и сплотяването на нашите култури. Ние не бива да загърбваме нейното стратегическо развитие. Точно в този случай Европейският съюз има нужда от единен подход. Фрагментирането на плановете за развитие на транспортната система, особено в името на милитаристични цели, ще остави стратегически проекти незавършени. Това ще увеличи различията в Европа, като ощети по-слабо развитите региони. Стратегическото развитие на транспортната мрежа трябва да дава приоритет на бързото и удобно движение на пътници и товари, а не на войски и военна техника. Европейският съюз е проект на мира и в това е неговата сила. Нуждаем се от продължаващи инвестиции, по-добро управление и модернизация на транспортните ни системи.”
“Г-н Председател, прекъсването на руските енергийни доставки не е стратегическо решение. Това е погрешна и, както се доказа, неефективна мярка, която излага гражданите на високи цени и води към икономическа несигурност и дори деиндустриализация. Ако искаме стабилност, трябва да използваме всички налични ресурси – от природния газ до ядрената енергия и въглищата. Редица страни вече усещат последствията от грешната и неефективна енергийна политика на Европейския съюз, която доведе до рекордни цени на електроенергията и спъва икономическото развитие. Докато наказваме икономиките си, трети страни с охота приеха ресурсите, от които ние се отказахме. Трябва да бъдем прагматични. Европейският съюз не бива да следва лековато политики, които отслабват неговата конкурентоспособност и водят до обедняване.”
“Европейският съюз трябва да търси сътрудничество със своите съседи и с всички глобални сили, да си осигури достъп до евтини ресурси и да изгради стратегически партньорства. Най-лесният начин да се спестят тези огромни пари, а и да се гарантира сигурността, е като се използва дипломацията и се възстановят нормалните отношения с Русия. Щом САЩ може да го направи, защо Европейският съюз да не може? 2-0063-0000”
“Г-жо Председател, прахосването на 800 млрд. евро, от които 150 милиарда нови заеми, ще натовари държавите членки с непоносим дълг. Ръководството на Европейския съюз, което вече се провали зрелищно в редица случаи като "зелената" сделка, нелегалната миграция, войната в Европа и икономическата рецесия, сега очаква да му доверим нашата сигурност. Лидери, които сега говорят за независимост от САЩ, дълги години бяха първи евроатлантически послушници. Да, защитата на Европа е от решаващо значение, но отговорността за отбраната трябва да остане в ръцете на суверенните нации. Не бива да разхлабваме процедурата за прекомерен дефицит, нито да използваме кохезионните фондове за закупуване на оръжия. Европейската икономика вече е в криза и без това.”
“Суверенните държави не трябва да участват в организация или споразумения, които работят срещу техните национални интереси. Нека не си затваряме очите за екологичните проблеми, но да преоценим сляпата поддръжка на Европейския съюз за неработещи глобални политики. Време е да поставим нашите граждани на първо място. 3-0394-0000”
“Г-жо Председател, решението на администрацията на САЩ да оттегли страната от СЗО и Парижкото споразумение и да спре USAID е пример за ясно утвърждаване на суверенитета и националния интерес над неефективните и скъпи международни ангажименти. Световната здравна организация се провали в отговора си на пандемията от Ковид 19 и натовари държавите членки с несправедливи финансови задължения. Само България прахоса около 75 милиона евро за неизползвани ваксини. Междувременно поминъкът на милиони европейци пострада сериозно от наложените драконовски мерки. Парижкото споразумение е друг пример за политика, която отслабва европейската икономика. То ни налага нереалистични регулации, докато страните от Азия и Африка продължават да разширяват енергийния си капацитет. В стремежа си да направим света по-чист направихме Европа по-бедна.”
“Разклащането на тези основи рискува не само да задуши иновациите, но и като цяло да подкопае доверието в криптотехнологията и дори да я обезсмисли. Парите са създадени от хората и трябва да служат именно на тях. Нека да запазим криптосвета свободен! 4-0090-0000”
“Г-жо Председател, криптовалутите предлагат алтернатива на традиционните парични системи, регулирани от централните банки. През последното десетилетие проекти като Биткойн демонстрираха своя потенциал да променят глобалния финансов пейзаж чрез принципите на децентрализация и анонимност. Днес Биткойн може да се похвали с пазарна капитализация, надхвърляща два трилиона долара, доказателство за неговото неоспоримо влияние и устойчивост. Ето защо, когато разглеждаме регулаторните рамки, трябва да действаме изключително внимателно. Всяка регулация трябва да бъде изготвена след консултации с криптообщността и експерти от индустрията. Преди всичко тези регулации трябва да съхранят основните принципи, които правят криптовалутите толкова успешни, а именно децентрализация и анонимност.”