Hristo Petrov
Member of the European Parliament · Renew · BG
“Г-жо Председател, в началото на миналия век хероинът е посрещнат като медицинско чудо и е рекламиран като полезен и безопасен, докато хората в един момент не осъзнават какво им причинява.”
“Г-жо Председател, г-жо Комисар, за втора поредна година съм докладчик по този файл, но все още имам един проблем. Ако един човек в моята страна, в България, ме попита как неговият живот се подобрява от европейския семестър, аз нямам какво да му отговоря.”
“Г-жо Председател, образованието не е само учебници или класни стаи. То е начинът, по който децата създават връзки помежду си, откриват кои са и отварят врати към нови възможности. За децата в бедност да ходят на училище е като да плуват срещу течението. Сегрегираните училища са развъдници за неграмотност.”
“Г-жо Председател, всичко в тази дискусия опира до пари. Наскоро, по моя инициатива, Парламентът проведе мисия в България, където заедно с колеги видяхме деца, настанени в институции, с ужасна съдба, преживели насилие, деца с увреждания.”
“Г-жо Комисар, поредният израз, който използваме предимно ние, които обикаляме по коридорите на европейските институции – социално-икономическа дискриминация. На прост език казано – това е пренебрегване заради бедност. Едно момче кандидатства за работа.”
“Госпожо Председател, г-жо Комисар, бих искал да обърна внимание на един въпрос, който хем е елементарен, хем е политически невидим – достъпа до медицинско оборудване като катетри за хората, живеещи със заболяването Spina bifida в България.”
The complete record
Every one of 16 lines we hold for Hristo Petrov, in date order, each linked to its source. Free to read, in full, without an account.
“Г-жо Председател, в началото на миналия век хероинът е посрещнат като медицинско чудо и е рекламиран като полезен и безопасен, докато хората в един момент не осъзнават какво им причинява. И сега сме в същото или в подобно положение със социалните медии, но вместо с кръвна проба, щетата се вижда ясно в тревожността, самотата и неспособността на децата да живеят без екран пред очите им. Манфред Шпицер е учен, който от години доказва вредата от екранната зависимост при децата. Препоръчвам на всеки родител, учител или политик да прочете неговата книга „Дигитална деменция“. Гласът на този учен трябва да се чува повече, особено когато срещу него стои индустрия, която печели от всяка минута детско внимание. Алтернатива има и тя е спорт, образование, игра, природа и нормално човешко общуване лице в лице, а не през екрана. 3-0119-0000”
“Г-жо Председател, г-жо Комисар, за втора поредна година съм докладчик по този файл, но все още имам един проблем. Ако един човек в моята страна, в България, ме попита как неговият живот се подобрява от европейския семестър, аз нямам какво да му отговоря. Всички ние като докладчици постигаме нашите цели, договаряме се за нашите приоритети, за приоритетите на нашите групи и за това те да станат част от финалния текст. Но крайният резултат в държави като моята много наподобява една коледна картичка, пълна с пожелания, но несъдържаща нито една конкретна марка. Ако искаме семестърът да има реално значение, трябва да направим връзката много по-ясна между препоръките, националните политики и европейските инвестиции. И само така хората ще видят, че този процес не е просто поредният европейски доклад, а инструмент, който наистина работи за тях.”
“Г-жо Председател, образованието не е само учебници или класни стаи. То е начинът, по който децата създават връзки помежду си, откриват кои са и отварят врати към нови възможности. За децата в бедност да ходят на училище е като да плуват срещу течението. Сегрегираните училища са развъдници за неграмотност. Средата за деца с увреждания много често е непригодна, а и като цяло много деца нямат възможност да участват в лагери, спортни или културни дейности, а това са преживявания, които създават чувство за принадлежност. Равният достъп до образование започва с Европейската гаранция за детето, с помощта на European Schools Alliance и Еразъм+ има как да създадем повече възможности за културни и спортни дейности, така че деца от различен произход да могат да се срещат, да учат и да израстват заедно.”
“Моята мисия тук не е да осигуря достъп на хората до евтина храна със съмнително качество, за да могат едни коли да се продават повече в Парагвай. 4-0070-0000”
“Г-жо Председател, всичко в тази дискусия опира до пари. Наскоро, по моя инициатива, Парламентът проведе мисия в България, където заедно с колеги видяхме деца, настанени в институции, с ужасна съдба, преживели насилие, деца с увреждания. Видяхме и техните възпитатели - хората, които се грижат за тях, социални работници със заплати от 600 евро на месец. Ако в България едно дете се нуждае от психиатрична помощ, се оказва, че в нашата страна има едва общо 19 детски психиатъра. За да се промени това, първата стъпка е Европейската народна партия да подкрепи създаването на отделен бюджет от минимум 20 милиарда евро за детската гаранция. Моята мисия тук е да помогна на тези, на които съдбата е отредила да не могат да си помогнат сами.”
“Г-жо Комисар, поредният израз, който използваме предимно ние, които обикаляме по коридорите на европейските институции – социално-икономическа дискриминация. На прост език казано – това е пренебрегване заради бедност. Едно момче кандидатства за работа. Като го видят, че е с евтини дрехи, като разберат, че е от беден квартал или не дай си Боже, от „маалата“, разговорът приключва. Едно момиче търси квартира. Като разберат, че е израснала в дом, разговорът приключва. Това не е лош късмет, това е пренебрегване по социален произход и аз настоявам то да стане част от Директивата против дискриминацията. Бедността не е вина, социалният произход не е присъда и ако искаме равни шансове за всички, трябва да спрем да наказваме млади хора за това, че са се родили в бедност. 3-0229-0000”
“Горд съм, че докладът призовава за европейски план за действие, подкрепен от национални стратегии. Но докато затваряме институции, трябва паралелно да развиваме устойчиви алтернативи за услуги и грижа в семейна или общностна среда. Това е наш дълг към децата с увреждания, както и към всички останали. 3-0367-0000”
“Госпожо Председател, г-жо Комисар, бих искал да обърна внимание на един въпрос, който хем е елементарен, хем е политически невидим – достъпа до медицинско оборудване като катетри за хората, живеещи със заболяването Spina bifida в България. Увеличаването на бюджета за това оборудване не е трудна задача, а е важна стъпка към достойнство, здраве и равенство. И този пример отразява една по-широка реалност. Необходимо е обновяване на стратегията на Европейския съюз за правата на хората с увреждания, както и нови инициативи, и затова моята група призовава за създаване на европейска гаранция за заетост и умения за хората с увреждания. За да защитим правата на всички обаче, и най-вече на нашите деца, е от решаващо значение да продължим процеса на деинституционализация.”
“Вярвам обаче, че ако покажем на хората, които ни гледат, повече добронамереност и желание да решаваме проблемите, въпреки политическите ни различия, това би допринесло повече от всеки един нормативен акт на тема психично здраве и със сигурност би било полезно както за здравето на хората, които ни гледат, така и за нашето собствено. 4-0101-0000”
“Господин Председател, на днешния дебат за психичното здраве се казаха много верни неща, но аз бих искал, ако ми позволите, да обърна внимание на още едно. Всеки един от нас тук е избран от внушителен брой хора и всеки един от нас служи за пример както на тези хора, така и на всички останали. Като човек, който цял живот си служи с думите, аз знам, че те имат огромна сила и затова искам да обърна внимание на езика, който използваме. Далеч съм от мисълта, че трябва да се преструваме как живеем в перфектната Европа.”
“Аз съм един българин. Бил съм много пъти в Македония, много преди тя да приеме името Северна Македония. Нека моите приятели в Скопие, в Битоля, в Охрид, в Струмица знаят същото, което знаят моите приятели в София, в Пловдив, във Варна, Бургас, Благоевград. В политиката има хора, които са там, за да направят нещо добро, а има и такива, които са там, защото няма къде другаде да отидат. От всички нас зависи на кого от тях позволяваме да ни представлява, дали на тия, които градят европейското ни бъдеще заедно или на тия, които измислят минало, в което сме били отделно. Интелигентните хора в Северна Македония заслужават да бъдат част от Европейския съюз, а политиците, които се хранят с омраза, заслужават да бъдат оставени да гладуват. 2-0492-0000”
“Господин Председател, колеги, откакто съм в този парламент, всеки ден чувам вълшебните думички „конкурентоспособност“ и „отбрана“. И ги чуваме и днес в дебата за социална Европа. Задължително е в този дебат да присъства Европейската гаранция за децата. Това е най-важният инструмент за справяне с детската бедност. Инвестицията в образованието и в здравето на децата на Европа е една от най-важните ни задачи като депутати, като родители, като свободни хора и като европейци. Когато премахнем детската бедност, когато осигуряваме достоен живот и заплащане на нашите учители, лекари и социални работници, ние инвестираме в нашите деца и ги превръщаме в достойни и свободни хора, които освен всичко друго са конкурентоспособни и осъзнават нуждата от отбрана.”
“Колеги, в Европа все още има деца, които не умеят да четат, да пишат и да смятат, да не говорим за уменията им по химия, по физика, биология, и докато не се погрижим за тях, как можем да говорим за конкурентна Европа? Аз се радвам, че Съюзът на уменията на първо място предлага схема за финансово подпомагане на деца и младежи, които имат проблеми с придобиването на тези умения. Трябва да задълбочим още повече и фокуса върху гражданско образование в плана за действие за основните умения. Затова предлагам да се направи пилотна инициатива за детски лагери за гражданско образование. Много се радвам, че има прогрес по идеята за „European Schools Alliance“.”
“По отношение на уязвимите групи като ромите са необходими конкретни действия и въпросът вече не е да се заявява равенство, а действително да осигурим достъп до образование, заетост и основни услуги. 3-0026-0000”
“Г-жо Мизату, Европейският социален семестър трябва да бъде инструмент за постигане на целите ни до 2030 г. в областта на заетостта, уменията и намаляване на бедността. На първо място поставям нашите деца, понеже те са нашето бъдеще. Трябва да приемем специален бюджет за Европейската гаранция за детето. Децата трябва да бъдат и неразделна част от новата стратегия на Европейския съюз за борба с бедността. За хората с увреждания предлагаме създаване на Европейска гаранция за заетост и умения. Полагаме грижи за завършване на деинститунализацията и за първи път в Европейския социален семестър призоваваме Комисията да изпълни своя ангажимент относно статуса на артистите.”
“Г-жо Председател, първият вестник в Европа е бил отпечатан преди повече от 400 години тук в Страсбург. Затова е добре, че водим този дебат именно тук. С този дебат почитаме паметта на убити журналисти. Има места в Европа, където за по-лесно се опитват да убият цялата журналистика и да я подменят с отровни двойници. Затова е много важно от тази трибуна да се каже следното: „Няма да бъде успешен този опит!“ Радвам се, че съм част от групата, която ще следи за прилагането на Европейския акт за свободата на медиите и съм благодарен, че сме заедно в тази мисия с хора като комисаря Макграт, който ще следи за медийния плурализъм и безопасността на журналистите в Европа. 3-0458-0000”